Най-добрата страна на историята на Пекин
Най-добрата страна на историята на Пекин
Blog Article
Софийска област Запад. Енциклопедичен пътеводител на свещените места Димитър Тонин
Огънят угасна. Стана тъмно. Дружината замълча. Една звезда се совна и преряза небето с огнена черта.
Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза:
- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!
В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.
Историята разказва за най-малкия от трима братя, който преминава през всякакви препятствия, за да убие халата, която всяка година им краде златната ябълка. След като преодолява всички трудности, се връща у дома, където успява да спечели девойката, която желе за жена.
Возим се, но коня шантав – бърза сам, без да му дава зор някой, в един момент забави ход, след малко спря, загледа се някъде настрани и аха да тръгне да ни тегли натам. Удържа го Ели и каза:
с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.
Настъпи продължително мълчание. Последните пламъци на догорелите вече главни трепкаха над огъня бързо и безсилно, току да угаснат. Далеч нейде се вдигна тънък писък като жален стон на някоя поразена от куршум душа, вдигна се високо и зловещо и сякаш ударен о небесния купол, падна в тайнствените води на Марица, удави се и умря.
- Оня безхаберник (Митко) взе пикапа и сега само в каруцата може да натоварим тия неща и да ги изкараме нагоре.
В миг млъкна дружна песен и полето затихна. И ето че някъде далече се поде самичък глас — висок, звънлив и треперящ.
И булки и разкази Пекин моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.
Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
Наоколо под тях урви, сипеи, гори, канари без ред, стихийно разхвърляни пропасти и бездни.